Преди 2 седмици щях да пиша блог. Щях да разкажа колко добре се чувствам, как всяка сутрин си плувам в басейнчето, вземам си душ и чак тогава ми започва деня. Щях да кажа, че през 2-3 дена правя и по-сериозни упражнения на едни лостове и как ставам по-силен (който ме познава знае, че не съм от най-силните). Чувствах се добре. Някои пропуски в играта вече не ги забелязвах – бях ги изчистил, намирах други и също бързо ги оправях. Имах усещането, че играя добре и че скоро ще дойде големия резултат. За малко си бях загубил позитивното мислене, но един приятел от Пловдив (Алкис) ми припомни с 2-3 много кратки изречения как съм играл, как съм се държал и ми наля много положителна енергия. След това мисля, че даже още по-добре играх. Обаче си бях в много голям даунсуинг.

Точно в този момент момчетата от джинкс предложиха да вземат проценти от турнирите, които играя. Това позволи с намалялата ми банка да играя повече турнири, турнири с по-голяма входна такса, да избирам къде да играя. Съответно избрах най-добрата структура, а именно – deep stack extravaganza Palazzo/Venetian. Не мога да кажа, че съм играл перфектно, но почти през цялото време играх на ниво. Даунсуинга продължи – бед бийтове, сетъпи, куулъри. Важните ръце ги губя точно, когато не трябва. Дори вече взе да ми става безразлично, като моята гордост от към супер стабилна игра е турнир, в който започваме с 15 000 чипа. Вдигнал съм ги до 18 000 и идва следната ръка, аз съм със 75с в позиция, борда е AJ757, аз си залагам през цялото време, чичкото, който е префлоп агресора само плаща и на ривъра ме чек/минреизва. Обмислих и фолд, но в крайна сметка платих и ми показа JJ. Станах с 9 000 чипа. След време ги бях направих 27 500, същия чичко реши да влезе ол ин с AK след като го бях риреизнал с АА и ме събра, останах с 2 500 чипа, което тогава бяха 4ББ. Не се предадох, издебнах момент да рискувам и да се удвоя. Върнах се в турнира. При 43 човека (27 в парите) имах среден стак, тогава загубих и последния ол ин АКс на АJо, флопа беше Jxx с флъш дроу за мен, префлоп аз си влезах ол ин, той плати. Споменавам този турнир (въпреки, че почти всички се развиват по подобен начин) само, защото съм доволен от себе си как нито за миг не се предадох, как не тилтнах, как си играех картите, играчите, стака, позицията и т.н. За съжаление над късмета нямам контрол. Изиграх предвидените турнири без добър резултат и парите ми почти свършиха.

Тук отново изкарах късмет – един приятел реши да ми гласува доверие и ми даде $275 да играя сателит на една маса в Rio. Спечелих сателита и уговорката беше да запиша WSOP $1500 event, като успях да се задържа по масите само 1 час. От големия блинд с JJ и 30ББ 3-бетнах залога на бутона, той влезе ол ин с К2с, аз веднага му платих, флоп К и така приключи първото и засега единствено участие за WSOP. С останалите пари, спечелени от сателита играх още 2 сателита. Единия започваме ХУ-а като ни водят с 2:1 по чипове, QQ<A3 и гг. Другия пак стигнах до ХУ, но с по-малко чипове от лошия чичко, дето не искаше да направим сделка и си отпаднах.

Днес играх $600 във Palazzo/Venetian. Начален стак 15 000, аз имам 42 000 на почивката, след като лошите се объркваха няколко пъти, един път ми изплатиха един топ фул хаус. Всъщност като се замисля, беше 3-я нътс. Което означава, че съм имал огромен късмет, защото ако не съм с нътс и спечеля вече се чувствам като много специален. По-късно ме нареди КК на АА, а малко по-късно и стреит на стреит, като лошия беше с нътс, а аз втория нътс+бек дор флъш дроу(който ми тръгна).

През целия този период мисля, че бях доста стабилен, не тилтвах. Фикс идеята за WSOP Main Event я оставих на заден план. Реших, че ако играя добре и ако имам пари и/или намеря проценти да разпродам ще го играя. Не знам дали има съдба, но ако има мисля, че не ми е писано да го играя. От играта си съм много доволен, от развитието си, от контактите, приятелствата, възможностите да играя повече и по-хубави турнири, които ми предоставиха инвеститорите.

Да кажа и 2 думи на критиците, които ще започнат с „аз казах ли ти”, „с този бакнрол на къде си тръгнал” и т.н. За последните 60 турнира кешвах малко и всеки кеш беше малък. Ако само един от кешовете беше топ 3 щях да съм доста печеливш. Разбира се както е казал Фил Хелмют – в покера няма АКО. В интерес на истината графиката ми от покера от престоя ми в Лас Вегас все още е на печалба. Просто разходите ми са големи, похарчих пари и за глупости когато печелих и така се стигна до този момент. Ако някой ми каже „трябваше с повече пари да отидеш”, аз ще му отговоря – първо това няма да промени даунсуинга и второ – можеше и да загубя повече. И така, положението една седмица преди най-хубавия лайв турнир е неизвестно.